Що за животно е блогът?

Майк Рам

Приказка за слона

В едно индийско село всички жители били слепи. Въпреки това, те успявали да се справят с живота, разчитайки на усилията на всички и generic cialis 5mg на взаимната подкрепа, която  си оказвали.

Един ден, в селото пристигнала новината, че в друго, недалечно село, се появил слон. Местните жители и преди били чували за това необикновено животно, но никога досега не били имали възможност да се приближат достатъчно до него, за да го опознаят по-добре. Затова решили да изпратят делегация от трима души до съседното село, които да опознаят слона отблизо и след това да разкажат какво са научили на своите съселяни.

Отишли тримата изследователи и открили слона на площада в съседното село. Всеки от тях се приближил до него и се опитал опипом да усети какво точно е слона и на какво прилича. След това се върнали обратно в родното си село, където ги очаквали всички, начело със старейшините и започнали да разказват.

Първият изследовател казал:

- Слонът е нещо голямо, кръгло и високо. То е твърдо, здраво и непоклатимо. Наподобява на колоните пред храма на нашия бог, но не е гладко като тях, а грапаво и космато.

Казал това, защото успял да се приближи до единия крак на слона, обгърнал го с ръце и това било усещането, което получил само от единия му крак.

Вторият изследовател не бил съгласен с първия и представил съвсем различна версия:

- Слонът изобщо не е твърд. Здрав е, но е гъвкав. Може да те погали по главата, а може и да те грабне и да те вдигне от земята.

Естествено, неговото впечатление било такова, защото хванал хобота на слона. Съвсем различно било мнението на третия човек, който пък попаднал на опашката.

- Това, което казвате, е напълно погрешно. Слонът е като въженце – нито е голям, нито е силен. Ти го дръпнеш на една посока, а той замахне на друга. Нищо особено.

Поуката от приказката е, че някои неща са твърде големи, за да ги усетим и разберем отведнъж и че обобщенията, които често се изкушаваме да правим, базирани на изключително малко събрана информация или на едностранчив поглед, най-вероятно са погрешни и заблуждаващи.

Блогът е като слона. Той е нещо голямо и сложно, което можем да разглеждаме от различни ъгли и всяко едно наблюдение да бъде вярно само по себе си, но никое от тях не може да ни даде цялата картина с прости думи.

Какво е блогът?

Блогът е софтуер

Блогът е форма на система за управление на съдържанието (Content Management System, CMS). Това е софтуерен продукт, позволяващ създаването на съдържание в един уеб сайт без да е необходимо авторите да имат технически познания по програмиране или системно администриране. В много фирми, поради изключителната леснота за използване, подобни софтуерни решения намериха място като системи за управление на знанията (Knowledge Management Systems) или просто като форми на групова комуникация.

Това, разбира се, не е нещо ново под слънцето, но развитието на този тип технологии, позволяващ изключително лесната му употреба практически от всеки, както и възможностите за безплатното му използване и даже за безплатен хостинг, доведоха до този бум на блоговете, който наблюдаваме днес.

Но това ли е най-важното, както се казваше в една стара реклама. Разбира се, че не.

Блогът е уеб сайт

Какво представлява масовият уеб сайт? Сайт-визитка. Сайт, представящ един човек или една фирма, техните дейности, продукти, биография и виждане по професионални въпроси. Сигурно 90% от сайтовете по света се състоят от една главна страница и още 4-5 вътрешни, сред които типично се срещат заглавия като “За нас”, “Продукти”, “Услуги”, “Портфолио” и “Контакт”. Блог технологията не само позволява лесно изграждане на такива сайтове, както и десетки хиляди изключително добре направени дизайн-шаблони (огромна част от които – безплатни), но и добавя възможността за лесното добавяне на актуална информация под формата на новини, прес-съобщения или блог-постове, което дава възможността на милиони малки фирми и хора сами да създадат своя сайт-визитка и така бързо и лесно да се позиционират в уеб-пространството и да представят публично своята дейност пред света.

Тук отново се появява същият въпрос, който си зададохме преди малко: това ли е най-важното? Разбира се, че не. Има и още.

Блогът е дневник

Начинът на организация на публикациите в хронологичен ред, дава възможност на читателя да следи новостите в блога, историята на развитието на случките във времето, както и еволюцията в мисленето на автора. Някога може би първоначалният замисъл на блога като инструмент е бил да бъде електронен дневник, в който всеки да споделя със света какво му се случва всеки ден, но ежедневието на която и да е личност едва ли интересува целия свят, а блоговете, като средства, предлагащи публична информация, се оказа, че са подвластни за пазарните закони. Поради това и много бързо търсенето формира предлагането. Читателят има нужда от стойностна информация и много бързо онези блогове, които я предлагат, придобиват голяма популярност. А тези, които представят биографични битовизми от сорта “вчера така яко се напих, а днес ме цепи главата ужасно”, бързо потъват в забвение.

Това ли беше най-важното? Едва ли.

Блогът е рекламна площ

Много бързо, още при зараждането на блоговете като форма на представяне на информация, някои хора са осъзнали, че тук пристигат целенасочени читатели, на които може да се предложи добре подбрана реклама и те ще клъвнат много бързо. Това мислене създаде множество блогове, предлагащи клюки от света на висшата мода, поп-фолка или личния живот на холвудските звезди, целящи да привлекат масовата аудитория със снимки, показващи пищни женски форми и истории, които никой не би споделил пред журналисти, с единствената цел да привлекат колкото може посетители и да ги накарат да цъкнат върху лъскавите банери или контекстуалните реклами от Гугъл.

Това, за съжаление, е временна слава. Когато съдържанието не носи особена стойност за читателя, той преминава през сайта като бързия влак и веднага намира друго място, което да задържи неговото внимание. Истински качествените блогове предлагат ценна информация, авторски идеи или лични коментари, които да накарат читателя да се замисли и дори да го предизвикат да поспори, но преди всичко да усети, че това, което е прочел, е интересно и полезно за него. Тогава той ще се върне отново и отново, ще започне да разглежда наоколо, ще прочете и други публикации в блога и едва тогава, когато се почувства комфортно, когато усети, че тук го посрещат с доверие и че и той може да има доверие на автора, ще започне и да цъка по рекламите.

Но всъщност, едва ли това е най-важното. А кое тогава?

Какво всъщност е блогът?

Блогът е форма на изява

Поне за мен е така. Има хора, които искат да кажат нещо на света и блогът е перфектният начин да го направят. Много често мислите идват в главата ни хаотично и с висока скорост. Не е никак лесно да ги уловиш и подредиш. За да напишеш книга или статия, се изисква много предварителен труд, систематизиране на събраната информация и представянето й по подходящ начин на читателя. Очаква се текстът да има някакъв изискан литературен стил и благоприличен език.

Блогът няма тези ограничения. Текстът може да бъде суров и недодялан, но по-важното е да улови мислите, препускащи в главата ми. Езикът може да бъде груб и на моменти циничен, но такъв е живият език, който говорят хората помежду си. Той е много по-близък до читателя, отколкото напудрения и изискан език на книгите.

Да, има читатели, които може и да не разберат обърканите ни мисли. Има такива, които няма да усетят, че дадена идея се развива в продължение на няколко публикации, но точно за това служат коментарите. Чрез тях получаваме незабавна обратна връзка с читателя и веднага разбираме дали посланието ни е било изтълкувано правилно.

Блогът е форма на общуване

Според мен това е най-добре балансираният механизъм на общуване между много хора в интернет, при който се получава качествен диалог, който в същото време може до голяма степен да бъде опазен чист и насочен към конкретната тема.

Докато в статичните страници на фирмените сайтове виждаме все едни и същи клишета: “ние сме водеща фирма”, “нашите продукти са с най-високо качество”, “ние мислим само как да задоволим вашите нужди и интереси” и няма никаква възможност да споделиш личното си мнение по тези въпроси, то блогът позволява по всяка тема, във всеки пост читателят да сподели и своето виждане, даже и да не е съгласен с автора.

В другата крайност на формите за общуване са форумите, които често се превръщат в битки по надприказване, безцелно и безконтролно дърдорене и най-вече лични нападки. Блогът изчиства комуникацията, поставяйки от едната страна само едно лице – автора – и предоставяйки му възможности за модериране на разговора, така че от целия диалог да може да се извлече максимална полза за всички участници.

Разбира се, блогът не е панацея – нито самата технология е съвършена, нито самите автори са достатъчно умели в управлението на комуникацията – и поради това и там често се случват кавги и нецензурни словоизлияния, но все пак аз открих в него най-добрия начин да споделям своите мисли и идеи със света, а по този начин и да намирам приятели и съмишеници, които иначе никога не бих срещнал в живота си.