Голямата онлайн заплаха към нашето общуване

Събина Панайотова

Много ми е комфортно онлайн. Честно, много добре се чувствам.

Наречете ме антисоциална, ако щете, но предпочитам, up to one point, да се социализирам в нета. Всички знаем, кой е този point, няма нужда да пояснявам нали.

Всъщност има някаква тавтология в това да се опитваш да обявиш за антисоциален, човек който прекарва повече от шест часа в различни социални мрежи. Все пак им викат социални, защото хората там се социализираме. Лично аз съм пила бира с огромната част от блогрола си. Напредвам и с Twitter познатите, макар там да измихлихме по-бърз, лесен и масов начин, наречен #twitterbloggerbeer.

Защо предпочитам да контактувам онлайн, ще попитате. ОК, признавам, че имам известен комплекс за малоценност, който е в основата на толкова много проблеми, че вероятно и тук е замесен, но… Всъщност предпочитам да контактувам онлайн по една много проста причина. Офлайн България е умопомрaчително провинциална. Съжалявам да го кажа, защото съм заклет привърженик на това да живеем тук, но е така. И колкото онфлайн България е селска в лошия смисъл, толкова онлайн България е прогресивна. Да, и онлайн има много чалга, но е някак много по-лесно да я избягваш. Не си избирам с кoй да се кача в трамвая, уви. Виж, офлайн определено мога да си избере с кой да контактувам и с кой не – алелуя за функциите ‘block’ и ‘Hide!’. Онлайн е пълно е умни, готини и забавни хора. С някои имаме общи интереси, с други си пишем и се харесваме (надявам се) и без много такива. Ето затова се чувствам у дома си тук – имам избор с кого да общувам. И този избор се простира и до там да реша кои от тези контакти искам да пренеса офлайн и да общувам.

Днес кратък дебат в Twitter привлече вниманието ми към този текст, който направо заклеймява социалните мрежи.  Аз не познавам уважаемите авторки Диана Йосифова и Розалия Банкова. Тоя текст обаче ми звучи като доктрина на девствена стара мома срещу секса. Даже няма да коментирам параграфа за Обама и Интернет. Все пак въпреки гафа с Кание Уест, когото Обама нарече глупак, да не забравяме, че човека стана президент на САЩ благодарение на Интернет. Или поне така казват, не знам, аз не разбирам нищо от политика, черни мъже и Интернет.

Ще коментирам обаче убеждението за онлайн заплаха, надвиснала над обществото, което струи от тия редове. Facebook и Twitter са опасни за вашия брак, връзка или работа, толкова колкото вие ги направите. Няма разлика дали ще се похвалите за изневярата си в кръчмата и някой ще каже на жена ви или със статус онлайн. Дори и да изневерите с някой срещнат в Интернет, проблемът пак не е в Интернет, а във вас. Ако искате да изневерите, ще намерите с кого да го направите он или офлайн.  Не обвинявайте социалните мрежи за това, че брака ви не върви, моля.

Въобще, никой никого не кара да ползва какво да е. И това, че някой прекарва много време в нета, никак, ама никак не го прави антисоциален. Това дали можеш да общуваш, или не, зависи само от теб.

Истината е, че Интернет дори може да ти е полезен, в това да преодолееш нежаланието си за контакт с хора. Който го е страх от нета, да гледа националните телевизии, да чете “24 Часа” и “Труд” и да се чувства защитен и комуникативен. Аз ще пасувам.